Не можах да намеря хубава картинка
Страх ни е да обичаме.
Пълзим из чуждите легла
Като личинки,
оставяме след себе си
Само обриви и алергии и
Никога не сме доволни
От делата си.
И тази незадоволеност
Ни тласка все натам
Да пълзим, да пълзим
Първо духовно и
След това чисто физически
Нощем към леглата на Другите
А на сутринта към нашето
Собствено.
Не знам точно какво виждат
Личинките, но едва ли гледат
Много към Слънцето
Но знам, че пълзят, все пълзят
Напред и напред към на безумието тъмната яма.
Затова ми е тъжно,
Някой като ми каже:
Обичам я като в деня,
във който я видях...
Трябва да я обичаш повече.
Много повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар