Видях те днес на сто места
Във двеста липси на лица те припознах
Отвсякъде ти чувах аз гласа
Озъртах се, сякаш от страх
И може би наистина се плаша
Че срещна ли те пак, отново ще горя
Аз миналото пазя го под стража
От ударите тъпи на реалността
На дъното останали са плюнки
Които кътам скришно и мълча
Почти е лято, кожите са тънки
Прозират лесно сивите сърца
Няма коментари:
Публикуване на коментар