Ти помниш ли онази
сутрин?
Мекият звук на младостта
Все някак ни стопляше
И сивият сърп на луната
За нас лукаво припомняше
Ти помниш ли и онзи
ден?
С душите си играехме на гоненка
Ти мене догоняше
И тъй залисани двамата
Се вплитахме в спомена
Ти помниш ли онази
вечер?
Аз те чаках да дойдеш, сам,
А ти все закъсняваше
Не те излъгах тогава, че те обичам...
А
трябваше
Няма коментари:
Публикуване на коментар