Храбрият шивач

Аз съм храбър шивач, кърпя сърца
на самотни стари хора и на майки изгубили
своите деца

Моля ви, вижте ги!

Съшивам аз частите с този коноп
в едно цяло събирам проклетия мускул на който
всеки е роб

Ето ги, точно пред вас!

Шев подир шев, иглата бързо играе
перфорира тези тънки стени, които освен болка
друго не знаят

Не ме ли чувате?

Малко по малко наливам обратно кръвта
и виждам как придобива отново цветове на
пациента плътта

Ей, ти! Ти!

И ето пулс, да, почти съм свършил
живота е вдъхнат още веднъж на този който
не го е търсил.

Моля ви, вижте ги!
Моля ви, вижте ги!
Моля ви...вижте...ни

Напук

Забравил съм вече всички вражди
и пълен сега съм със смели надежди
Със нови, по-ярки, реални мечти
и горещи, истински, летни стремежи

Не треснах, а леко затворих вратата
Изпратих с "Лек ден" на миналото грешния зов
И по-лека и здрава е вече душата,
а отговора - чисто и просто любов

Защото какво е човек без човека?
Само сбор от очи, уши и уста
Глас във пустинята, обрасла пътека
И може би някаква малка, черно-бяла душа

Отказвам такива неща аз да вярвам
Отказвам да съм просто дете на калта
Аз съм ЧОВЕК, роден съм да давам
Каквото и да трябва да значи това

И може би пак ще съм малък и беден
Дъхът ми вечер пак ще мирише на лук
Но ще стоя усмихнат, стабилен, уверен
И ще обичам ЧОВЕКЪТ...дори и напук

18+

Казаха ми днес,
(може би на шега)
че станал съм мъж
И ми се дощя изведнъж
да се върна назад в
онези дни, сякаш по-прости.
Времена на цветове,
неосъзнатост и липса
на фалшиво достойнство
през които се гмурках
спокойно ден подир ден.
Не че съм носталгичен,
но светът изглеждаше по-различен
когато си метър и трийсет висок,
когато нещо ново е всеки подскок
душата щом още не знае що е
порок...
Но ето, порастваме и всеки на рамо
кръста дървен подмята.
А аз...явно прекрачил съм вече
вратата. 

Посветено

Видях те днес на сто места
Във двеста липси на лица те припознах
Отвсякъде ти чувах аз гласа
Озъртах се, сякаш от страх

И може би наистина се плаша
Че срещна ли те пак, отново ще горя
Аз миналото пазя го под стража
От ударите тъпи на реалността

На дъното останали са плюнки
Които кътам скришно и мълча
Почти е лято, кожите са тънки
Прозират лесно сивите сърца

За Личинките и Хората

Не можах да намеря хубава картинка

Страх ни е да обичаме.

Пълзим из чуждите легла
Като личинки,
оставяме след себе си
Само обриви и алергии и
Никога не сме доволни
От делата си.
И тази незадоволеност
Ни тласка все натам
Да пълзим, да пълзим
Първо духовно и
След това чисто физически
Нощем към леглата на Другите
А на сутринта към нашето
Собствено.

Не знам точно какво виждат
Личинките, но едва ли гледат
Много към Слънцето
Но знам, че пълзят, все пълзят
Напред и напред към на безумието тъмната яма.

Затова ми е тъжно,
Някой като ми каже:
Обичам я като в деня,
във който я видях...

Трябва да я обичаш повече.
Много повече.

Деви & Скорпиони

Тя вярваше в зодии.
Всеки ден преди
работа си купуваше
вестник само заради
хороскопа и вицовете
Четеше ги по два, три
пъти, докато нямаше
клиенти и все ми
обясняваше как
Марс е зад Юпитер
И Сатурн е във Рака
И луната е във втора
четвърт, което значи,
че тя ще срещне
непознат, който ще
и помогне или
по-лошо,
че аз
ще срещна щастието
или ще спечеля от
тотото или ще
се скарам с роднините,
защото съм роден
през септември...

Разделихме се,
защото
тя вярваше в зодии, а
аз не успях да
приема, че нещата
могат да са толкова
прости.

Колко Подходящо

Влизаме във твоята стая

ти светваш лампите и
ме въвеждаш вътре
в хаоса на живота си
При двете легла и разхвърляните
дрехи по пода и масата
и спрелият часовник на
нощното шкафче
Сами сме, съквартирантката ти
е заминала пак някъде
по родните и места или
нещо такова
Питаш ме дали съм жаден и без
да чакаш отговор наливаш
вино в две стъклени водни чаши,
подаваш ми едната
и аз си мисля - колко подходящо

Тапетите по стените се лющят,
отпивам една преголяма глътка
виното не е хубаво, но аз гледам
голия ти гръб докато събличаш
блузата си и...

Скоро ще загасим лампите и ще
легнем на изтърбушеното легло
и в уравнението ще влязат други
променливи, може би

Тази нощ, аз ще те обичам и...
Толкова
Утре ще сме други
Непознати
Може би врагове?
И мисля си - нима това е грях?
Ммм, колко подходящо...