Казаха ми днес,
(може би на шега)
че станал съм мъж
И ми се дощя изведнъж
да се върна назад в
онези дни, сякаш по-прости.
Времена на цветове,
неосъзнатост и липса
на фалшиво достойнство
през които се гмурках
спокойно ден подир ден.
Не че съм носталгичен,
но светът изглеждаше по-различен
когато си метър и трийсет висок,
когато нещо ново е всеки подскок
душата щом още не знае що е
порок...
Но ето, порастваме и всеки на рамо
кръста дървен подмята.
А аз...явно прекрачил съм вече
вратата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар