Напук

Забравил съм вече всички вражди
и пълен сега съм със смели надежди
Със нови, по-ярки, реални мечти
и горещи, истински, летни стремежи

Не треснах, а леко затворих вратата
Изпратих с "Лек ден" на миналото грешния зов
И по-лека и здрава е вече душата,
а отговора - чисто и просто любов

Защото какво е човек без човека?
Само сбор от очи, уши и уста
Глас във пустинята, обрасла пътека
И може би някаква малка, черно-бяла душа

Отказвам такива неща аз да вярвам
Отказвам да съм просто дете на калта
Аз съм ЧОВЕК, роден съм да давам
Каквото и да трябва да значи това

И може би пак ще съм малък и беден
Дъхът ми вечер пак ще мирише на лук
Но ще стоя усмихнат, стабилен, уверен
И ще обичам ЧОВЕКЪТ...дори и напук