Прилепи

Мислех си, че сме нощни птици,
а се оказахме прилепи
Слепи за истината с гласове
като локомотивни свирки -
рязки и пронизващи
Излизаме нощем за да пием
кръв и да ядем насекоми
и добрите хора така и не
разбират, че съществуваме
А ние, ятото, цвърчим
в мрачината на безлунната
нощ, така заедно и усмиваме
тях - дневните
Но смехът ни е слаб и хриплив
ние сме болни от чумата
на новото време. Не
успяхме да и се изплъзнем, не
даже май с нея сме се родили
Или пък ни бе насадена
от тази пуста, безлунна
нощ, бездънната яма, която
слепите ни, черни очички
немощно опипват
Болни, писукаме и писукаме
докато сърцата ни помпат
отрова във вените и във
мозъците ни с големината
на фъстък или друга
дребна ядка
Ципестите ни криле отново
поемат през вятъра, съскат
раздирайки черният плат на
нощта и така ни издигат
високо, високо, но само
привидно, а после падаме
и се крием по пещери и
блокове и стари бомбоубежища
забравени от дневните
и висим, надолу с главите,
като обърнати кръстове
И така прекарваме времето
В кървава оргия от комари,
пчели и други буболечки и
си мислим, че сме нещо
повече от тях, а това
никак не е вярно.
Разбира се.
Мислех си, че сме нощни птици,
а се оказахме
прилепи.