Сън

Сънувах те
отново
Не помня
нищо друго
от съня
Само теб
И моите крака
сякаш пълни със
олово
докато към теб
вървя
И веселата
топлина
която гъделичкаше
ума ми
а и тялото ми
на места
И лекият ветрец
събарящ
листата жълти
от моята
объркана душа

Но ти замина
и няма да се
върнеш
вече тук
Остави само
спомена
и мириса на зима
напомнящ ми за
теб
сякаш напук

...

Във час незнаен
пак се
будя и
усещам
че бълнувам...

Какво ли трябва
аз да
изтъргувам
за да спра
да те
сънувам?